Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат:- Кой е Уолтън и защо малко хора си спомнят за него?- Отвратително ли е съществото, създадено от Виктор Франкенщайн?- Кой кара шейни около Архангелск?- Може ли да съществува творчество без творба или продуктът е… задължителен?- Как митът се ражда от съня?- Каква е разликата между алхимията и химията и какво представлява обещанието без обещания?- Що за „лаборатория“ са гробищата?- Какво дължи създателя на създаденото и какво създаденото – на своя създател?- Какво представлява договорът „Франкенщайн“ и защо Виктор го нарушава?- Какво общо има Човечеството и защо Виктор героизира собственото си страдание?- Трябва ли съществото да отговаря за убийствата, които е извършило?- Има ли съдебни процеси в романа „Франкенщайн“ и какво ни казват те за правосъдието?- Защо бунтът е толкова важен за романистите?- Защо материята се съпротивлява на науката?- Какво може и какво трябва да направим с опасните открития?Един от основните въпроси, които поставя романът „Франкенщайн, или новият Прометей“, е въпросът какви задължения възникват, когато човекът прекрачи природните граници в името на знанието (да създаде) и славата (да е пръв). Романът изследва дали създаването поражда право на признателност или дълг на грижа и отговорност. Той пита може ли науката да бъде морално неутрална, когато нейните последици засягат невинни хора и бъдещи поколения. Поставя под съмнение способността на правото да обхване нови форми на съществуване, които самият човешки разум произвежда. Разгръща трагедията на самотата като източник на морална деформация и показва как отхвърлянето може да превърне доброто в зло. Романът противопоставя амбицията на романтическия гений на границата, която налагат общността и отговорността към другите. Той настоява, че без признание и взаимност нито човекът, нито неговото творение могат да останат човечни.Гледайте видеото тук: https://youtu.be/emf038svPJQПредставяне на госта:Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).За подкаста:Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас.Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.