В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат последния полет на Starship, новата мисия на NASA към Марс и тазгодишните Нобелови награди. Starship достигна орбита при четиринадесетия си полет, но опитът за меко приводняване на ускорителя Super Heavy V3 отново показа колко сложна е задачата да бъде върнат безопасно. Какво затруднява приземяването на новата версия и защо дори успешно запалилите се двигатели не гарантират успешен финал? Междувременно NASA избра Relativity Space за партньор в мисията Aeolus, планирана за 2028 г. Космическият апарат ще изследва атмосферата на Марс и ще събира данни за ветровете, температурите, облаците и праха — информация, която може да се окаже ключова за бъдещите мисии до Червената планета. А тазгодишните Нобелови награди ни отвеждат от мозъка до най-отдалечените кътчета на Космоса. Оптогенетиката позволява на учените да контролират активността на нервни клетки със светлина, обсерваторията IceCube улавя неутрино, идващи от космически източници, а изследванията на асиметричните молекули помагат за създаването на по-безопасни лекарства. Гледай епизода тук: https://youtu.be/bAJqUL9mSUQ Споменато в епизода: https://www.youtube.com/watch?v=BznLzTXhNaI https://www.facebook.com/gergan.petkov/posts/pfbid02Q8qWoNcK91ei1uwHnLjr7DgpWCVpQ5zYeFDpCAUML1S3o4AF616QLT6Nynubm5qRl https://www.space.com/space-exploration/missions/a-private-company-will-build-and-launch-nasas-next-mars-orbiter-in-2028-and-its-not-spacex https://www.reuters.com/business/healthcare-pharmaceuticals/deisseroth-hegemann-nagelwin-2026-nobel-medicine-prize-2026-10-05/ https://www.reuters.com/science/francis-halzen-wins-2026-nobel-prize-physics-2026-10-06/ https://www.reuters.com/world/kagan-soai-win-2026-nobel-chemistry-prize-2026-10-07/ https://www.economist.com/science-and-technology/2026/09/30/it-may-soon-be-possible-to-create-mirror-life?giftId=MjgwOWEyZGYtOTZhMi00MjczLTkxZTMtZjBmZTZlNTI0NWM2&utm_campaign=gifted_article За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

„It's the end of the world as we know it…“ Докато си тананикаме един от вечните хитове на R.E.M. и се настройваме нетърпеливо за идващия Хелоуин, в студиото на Pop Script ce натрупват поводи за разруха. Водещият Благой Д. Иванов кани на открит разговор за Армагедон събеседник, в чиято компания оцеляването е далеч по-приятно: с доктора по кинознание Мирела Василева разнищваме всякакви апокалиптични проявления от здрачната зона на популярната култура. Ето и основните акценти: Що е то апокалипсис... и що е то „зелен“ апокалипсис? Разлика между апокалипсис и пост-апокалипсис – дали при едното се опитваме да съхраним човека, а при другото се опитваме да изградим човека наново от материалните и духовни руини? Апокалипсисът в древността – религии, митове и народно творчество: има го в редица големи и малки религии, есхатологията е присъща далеч не само на Авраамическите предания, защо обаче това е така? Визиите за апокалипсиса културен конструкт ли са... или са биологична интуиция? Апокалипсисът в изобразителното изкуствто – от ренесансовия Йеронимус Бош през романтизма на Джон Мартин до бароково-готическия и сюрреалистично-експресионистичен art на Зджислав Бекшински Апокалипсисът и острите литературни сюжети: Ричард Матисън, Харлан Елисън, Кормак МакКарти, Стивън Кинг и Робърт МакКамън Апокалипсисът и телевизията: „The Day After“, „Black Mirror“, „Girls' Last Tour“, „The Last of Us“ и „Fallout“ Кино и апокалиптично зрелище: „Смъртоносно влияние“ с Робърт Дювал, „Армагедон“ с Брус Уилис и „Гренландия: Последно убежище“ с Джерард Бътлър Кино и апокалиптична сатира: „Доктор Стрейнджлав“ на Стенли Кубрик, „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей и „Дигър“ на Алехандро Гонсалес Иняриту Реалистичен ли е сценарият на „Терминатор 3: Бунт на машините“ на Джонатан Мостоу? Апокалиспсисът като метафора за човешки слабости и травми, но и за липсата на контрол, за неспособността да се адаптираме, за боязън от непредсказуемостта на света: пост-травматично разтройство в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, загуба на здрав разум като космически ужас във „В бездната на лудостта“ на Джон Карпентър и клинична депресия и края на света отвън, но и отвътре в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер Апокалипсисът през призмата на психоанализата – какво ни казва това наше увлечение по края на света и биха ли могли Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг да направят психоанализа на изкуствения интелект? Според Сюзан Зонтаг подобен род развлечения, в които има апокалиптични елементи, са не само coping mechanism, но и средство за естетическа наслада, има ли етичен проблем в този феномен? Някои хора са склонни да почувстват особен тип „уют“, докато консумират „апокалиптично“ развлечение: това катарзис ли е... или е най-обикновен ескейпизъм? Джордж Ромеро, Макс Брукс и Робърт Къркман: от филми през проза до комикси, защо зомбитата са толкова мейнстрийм? Може ли причината да обичаме хорър да е свързана с причината да си падаме по апокалиптичния жанр... и ако да, каква е въпросната причина? Може ли художественият апокалипсис да ни помогне да се справим с реалния? И най-вече: с оптимизъм или с песимизъм може да завърши подобна дискусия? + бонус препоръки: водещият и гостът споделят няколко неща за гледане и четене: от „Cure“ на Кийоши Куросава и „Skinamarink“ на Кайл Едуард Бол до „4 3 2 1“ на Пол Остър и „Часът преди мрака“ на Дъглас Клег... Гледай епизода тук: https://youtu.be/zxeC1MxnEU8 За подкаста: Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как любовта се превръща в хорър? - Какво представляват метажеланията и как желанието ми може да контролира чуждото желание? - Кой е Кари Баркър и какво различава неговия филм „Obsession“ (2025) от останалите истории, в които желанията „полудяват“? - Кои са Беър (мечето) и Ники Фрийман („победата на свободата“) и какво общо имат с Хензел и Гретел? - Какво означава да обичаш някого повече от всеки друг? - Кога абсолютизирането на едно правило го превръща в чудовище в „шибания свят“? - Защо „истинската“ Ники трябваше да страда? - Взе ли Беъп информирано решение, когато счупи върбовата клонка? - Можеше ли да формулира желанието си (подобно на prompt-а) по-съвършено? - Явява ли се страданието последната крепост на свободата? - Какво да правим с „върбовите клонки“ на изкуствения интелект? - Можеше ли „Obsession“ да има по-добър край и по-ужасен хепиенд? „Obsession“ (2025) е филм на Кари Баркър, който на пръв поглед изглежда като черна романтична комедия за несподелена любов. Всъщност става въпрос за доста мрачна и жестока история за любовта като отнемане на чуждата воля. Но дали нещата се изчерпват с лошата формулировка на едни иначе легитимно желание или трябва да бъде намерено някакво друго обяснение зад небивалия успех на филма? Дали зад графично насилие и така характерната естетика на жанра gore се крият по-дълбоки философски измерения? Как магията и психологизма могат да се превърнат в „типичен“ разговор от поредицата Вокс нихили? Ако искате да влезете в по-рядко обсъжданите измерения на един филм, който може да гледате и само за забавление, присъединете се към нашия разговор. Гледай епизода тук: https://youtu.be/sBDynot0hdI Допълнителни материали: https://www.imdb.com/title/tt37287335/ https://www.theguardian.com/film/2025/sep/06/obsession-movie-review-tiff https://ew.com/obsession-ending-explained-one-wish-willow-12021597 За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за новооткрити фосили на новоизлюпени тиранозаври, които променят представите ни за детството на T. rex. Бебетата вероятно са били с размерите на котка и са се излюпвали на десетки. Какво ни разкриват миниатюрните им кости за живота и размножаването на един от най-страховитите хищници в историята? От праисторията се пренасяме към изчезналия тасманийски тигър, чийто череп разкрива изненадващи подробности за начина му на ловуване, и към Древен Египет, където следи по костите на принцеси подсказват, че те може да са владеели различни оръжия. Ще разберем и колко Клеопатри е имало в историята, преди да стигнем до по-неочакван въпрос: защо формата на човешките глави се е променила през последните сто години? От малките тиранозаври до древните владетелки и собствената ни еволюция – нови анализи на стари находки показват колко много тайни все още крие миналото. Гледай епизода тук: https://youtu.be/fsk_jClt21E Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/neglected-museum-fossils-turn-out-to-be-the-first-t-rex-hatchlings-ever-found https://youtu.be/_DZC8VdtNaQ https://phys.org/news/2026-08-tiger-wolf-australian-thylacine-skull.html https://www.sciencealert.com/ancient-egyptian-princesses-were-skilled-with-powerful-weapons-lost-remains-reveal https://www.thecollector.com/who-were-the-seven-cleopatras/ https://www.newscientist.com/article/2524895-human-heads-have-changed-shape-a-lot-in-the-past-100-years/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Когато изкуствения интелект рисува, свири или пише текст - кой получава авторските права? Достатъчен ли е един промпт от човек за да получи той правата над артистичния израз на генеративен модел? Може ли маймуна да има авторски права? Тези, и още много други въпроси на пресечната точка на генеративните модели с изкуствен интелект и правото разглеждаме с адвокат Георги Кънев. Георги има богат опит в консултирането на иновативни международни, регионални и местни компании по сложни правни и регулаторни въпроси в дигиталното пространство в сектори като технологиите, видеоигрите и медиите. Георги и КИВ разглеждат в дълбочина съществуващи вече прецеденти, където различни инстанции са се произнесли по въпроси къде е границата между инструмент и автор, какво точно е “артистично изражение” и дали просто задаването на промпт на модел е такова. Гледай епизода тук: https://youtu.be/_yn7ubpCZLA Допълнителни материали: https://www.copyright.gov/ai/ https://en.wikipedia.org/wiki/Feist_Publications,_Inc._v._Rural_Telephone_Service_Co https://www.reuters.com/legal/government/seattle-times-newsday-sue-openai-microsoft-alleging-copyright-infringement-2026-09-05/ https://techcrunch.com/2026/09/17/microsoft-exec-called-ai-scraping-the-largest-theft-of-labor-in-human-history-new-unredacted-filings-reveal/?utm_source=chatgpt.com https://www.musicbusinessworldwide.com/universal-and-sony-sue-suno-for-a-second-time-claiming-platforms-v6-models-are-the-fruit-of-the-same-poisoned-tree/?utm_source=chatgpt.com Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - www.mihailivanovbass.com/

СериятаVox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Димитър Вацов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой определя дневния ред на обществото? - Какво представляват елитите и защо са важни (Парето)? - Какво представлява ентропията на властта и конкуренцията между елити (Шумпетер)? - Измама ли е демокрацията? - Каква е разликата между елитите и експертите? - Каква е ролята на тайната при упражняването на властта? - Съществуват ли тайни елити? - Какво е ролята на публичността при контрола на политическите елити? - Как икономическите елити се различават от политическите елити? - Може ли бюрокрацията да ни спаси от опасностите на затворилите се в себе си елити? - Как се създават „резерви“ за целите на т.нар. циркулация на елитите и каква е ролята на неправителствените организации? - Как са реагирали елитите на събитията в Чернобил? - Как се легитимират елитите? - Защо хората вярваме в конспирации? - Има ли лесно решение на въпроса с властта на елитите? В днешния епизод разговаряме за две актуални и силно чувствителни теми: темата за елитите, които определят посоката на движение на света, и темата за конспирациите, които невидимо владеят съдбата на хората. Един от основните въпроси, които ни вълнуват, е доколко демокрацията, разбирана като управление на мнозинството, е изобщо реалистична политическа концепция, след като човечеството винаги се е управлявало от малцинства, понякога „просветени“, а в други случаи – не. И ако демокрацията е механизъм за контролирана смяна на елитите, то тогава какви са правилата за осъществяване на подобен контрол? Ако Маркс вярва в края на класите, а Парето провъзгласява вечността на елитите, то каква е ролята на гласоподавателите? Можем ли веднъж за винаги да разобличим тайните елити или сме обречени да живеем в незнание? Гледай епизода тук: https://youtu.be/mZssoMObDUw Допълнителни материали: https://archive.org/details/mindsocietytreat0034pare https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.190072 https://www.ozone.bg/product/posledni-vremena-tvardi-koritsi/ Представяне на госта: Димитър Вацов е професор в Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (1999-2022) и председател на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София“ (от 2002). Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия, постаналитичната философия на езика и онтологията. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как хлебарки, които дишат под вода, и микророботи от водорасли, които атакуват тумори — новият епизод на Ratio Weekly ни отвежда на места, където границата между биология и технологии става все по-тънка. Учени са разработили миниатюрни 3D-принтирани „водолазни костюми“, които позволяват на дистанционно управлявани хлебарки да се движат под вода до три часа. След като вече са успели да координират рояк от киборг-хлебарки, изследователите си представят бъдеще, в което такива биологични роботи могат да бъдат използвани за изследване на труднодостъпни места — а защо не и на Марс? А междувременно други учени използват водорасли като микророботи за лечение на рак. С помощта на магнитно покритие, изкуствен интелект и ултразвуково наблюдение те могат да бъдат насочвани към тумори и да доставят химиотерапевтично лекарство директно в тях. При експерименти с мишки технологията значително увеличава проникването на лекарството в туморната тъкан и намалява туморния товар. От киборг-хлебарки до водорасли, превърнати в нанотехнологични „лекари“ — колко необичайни могат да станат роботите на бъдещето и какво се случва, когато започнем да ги изграждаме не само от метал и силиций, а от живи организми? Гледай епизода тук: https://youtu.be/tqqud_AaXgw Споменато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2531894-remote-controlled-cockroach-swarm-can-now-breathe-underwater/ https://www.youtube.com/shorts/VGvuEc_tLQY https://www.the-scientist.com/algae-microrobots-battle-bladder-cancer-74700 За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Vox Nihili тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Как са свързани еротичното и ужасното? - Какво може да ни кажат за еротичните чудовища облаците и… Слънчевият анус (Жорж Батай)? - Какво им е еротично на охлювите? - Как привлича „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош? - Как еротичното и ужасното заплашват съществуването на субекта? - Какво е разликата между поглъщането и магнетизмът? - Къде е еротичното при Баба Яга (отвъд Сукубите)? - Къде е ужасното при Червената шапчица? - Каква е ролята на погледа и защо… Горгона? - Какви са пътищата на инцестното и канибалистичното желание? - Има ли разлика между ужасното в митологията и съвременния хорър жанр? - Каква е разликата между чудовищността на некрофилното желание и еротичността на нарцистичното желание? В настоящия епизод еротичното и ужасното се оказват обединени в зоната на желанието, което ни разколебава като субекти. Може би сте забелязвали, че ужасното ни привлича: понякога не можем да откъснем очи от него, а еротичното ни ужасява: понякога се молим да се освободим от него. Персонификация на този парадокс са множеството еротични чудовища, които можем да открием не само в древногръцката митология и средновековната култура, но и в съвременните медийни образи. Гледай епизода тук: https://youtu.be/ncM7Wt1KqVY Допълнителни материали: https://www.challengingthelaw.com/pilosofia/pir/ Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как пластмасови бутилки и отпадъци от царевични растения могат да бъдат превърнати в ядливи бисквити с ванилов вкус чрез комбинация от химична обработка и генетично модифицирани дрожди. Засега учените очакват необходимите разрешения, за да могат да опитат резултата от експеримента. След това се отправят към Китай, където експериментален влак успява да достигне 800 км/ч само за 5,3 секунди – рекорд, който може да помогне за развитието на технологии за високоскоростен транспорт, космически системи и други приложения. Разказват и за най-бързия паяк в света и необичайния начин, по който се движи, за да преследва плячката си. А в медицинската част на епизода става дума за персонализирана mRNA ваксина срещу рак на панкреаса, създавана според мутациите в тумора на конкретния пациент. В малко клинично изпитване ваксината е активирала специфични Т-клетки при половината от участниците, като 7 от 8-те пациенти с такъв имунен отговор са били живи 4–6 години след лечението. Резултатите са предварителни, но вече се провежда по-голямо проучване, което да покаже дали подходът може да работи при повече пациенти. Гледай епизода тук: https://youtu.be/BqDF2XxLcqk Споделено в епизода: Учени превръщат пластмасови бутилки във ванилови бисквити (тук) Най-бързия влак в света тестваха в Китай (тук) Най-бързият паяк в света (тук) Противоракова ваксина за меланома (тук) Ваксина за панкреатичен рак показва много добри резултати (тук) За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Преди две години Васко Лозанов записа този епизод, но смятаме, че е доста актуален и решихме да ви го припомним. Прекарваме така голяма и важна част от живота си в училище, а все по-често чуваме как то изостава от развитието на обществото. Дали обаче това е непременно лошо? И дали не може да изостава по добър начин, който в крайна сметка да е в полза както на учениците, така и на всички останали? В този епизод на inter alia Васко и Ники говорят за бавното образование, което вместо да се опитва да имитира засилените обороти на живота, взема времето в свои ръце. От разговора можете да научите повече за: - Принципите на бавното образование; - Морис Холт и призива за бавно училище; - Към какво трябва да се стреми образованието? - Ролята на технологиите в забързването и забавянето на училището; - Нуждата от свободно време и пространство за израстването; - Натовареността на българската учебна програма; - Колко учебни часа годишно са отредени за това да се “помогне развитието на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност”? Ако ви е допаднал разговорът и бихте искали да ни осигурите още бавно време и свободно пространство за споделяне, можете да ни подкрепите на ratio.bg/support. Споменато в епизода: https://courses.educ.ubc.ca/socials/Articles/Maurice_Holt_Slow_Schools.pdf https://www.mon.bg/nfs/2018/01/pril6_up_10kl_philosophy.pdf За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.