В този епизод Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат:- Откога водят диалог помежду си и защо понякога той не се получава?- Какво представлява диалогът като философски метод?- Защо Сократ вярва в това, че „Аз знам, че сам нищо не знам“?- Защо Платон пише диалози?- Каква е разликата между дискусията и дебата?- Как медиите променят диалога?- Кои са основните предпоставки, правещи възможен диалога?- Как може да водим диалог с хора, за които смятаме, че отказват да признаят ключова за нас ценност?- Какво имат да ни кажат „философите на диалога“ (Мартин Бубер)?- Какво означава, че един диалог е неделим?- Възможен ли е „Аз“ без „То“ и „Ти“?- Какво губим, когато губим диалога?- Какво ни остава, когато не можем да разчитаме на диалога?- Защо всички признато красиви жени си пожелават „СВЕТОВЕН МИР“?Днес разговорът е за разговорът, който разграничаваме от диалога. Стоян и Любо споделят за приятните и трудните моменти в разговорите, които са водили (вече над 140), без да се оплакват твърде много един от друг. И все пак те са съгласни, че могат да бъдат съгласни, че не са съгласни, когато съгласието изглежда непостижимо. Има неща, за които трябва да се говори, но и такива, за които трябва да се мълчи. Посредством езикът (диа – логос) може да бъдат решение много въпроси и конфликти, но има и ситуации, в които фактическата мирна заедност на телата може да създава много по-трайни и демократически потентни общества. Затова нека останем заедно дори и когато смятаме диалогът за невъзможен.===Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/418Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support