Светият Дух е един от ипостасите на Троицата, пратен не само да изгради синергично взаимоотношение с Бога, но и да ни помогне да преобразим божествено своят живот. Изграждането на богоподобен характер е ключов фактор не само да преживеем но и да оперираме в Божията сила в нашия живот.

Цялата конструкция на творението и израз на любовта. Конструкцията на човешкото тяло е израз на любовта. Любовта е същността на Бога и творението трябва, чрез свободната си воля да носи тази същност, за да бъде свидетел на Бога в Неговата любов.

Църквата се опитва да развива своят духовен потенциал разделена от дуализма на сила или характер. Всъщност това я прави слаба и не толкова способна за делото на Царството. Църквата трябва да е наясно, че силата не е даденост, а действие от Божия характер.

Христос не дойде за да основе поредната религия в този свят, Той дойде да основе религия на сърцето. Затова християнството в основната си същност не е религия, а живот, който изхожда от онези процеси, които Бог извършва в човешките сърца.

Вярата ни води в присъствието на Бога, за да Го преживеем в нашите сърца и да се преобразяваме в Неговият образ.

Любовта е нашия източник на божественост. Любовта е мерилото от което ние измерваме не просто своята духовност и ценност, но и ценността на другите. Любовта е нашата контрастност в един свят на омраза и отмъщение.