Какво не си казваме в цялото поле от информация? Как преживяваме страха и трябва ли да се случи нещо лошо, за да пренаредим приоритетите си и ценностната ни система?Какво ни променя когато сме оставени сами на себе си?Само до собственият ни нос ли стига отговорността ни или излиза извън външната ни врата?За феноменът "тоалетна хартия" и промяната в потребителското ни поведение.Добрите и лошите примери в сегашната ситуация, за нормалното и ненормалното.Какво да правим??? И от тук нататък какво и кое е "новото нормално"?