Казахме си ГО с Цвети и Антония от Вайръл стихове за секс и драма.Казваме ли си ГО по-лесно през стиховете, хумора като спасение да си кажем истината?Секс с драма или секс без драма?Казваме ли ГО или ГО показваме?Не потискаме газове, а потискаме думи, емоции, обиди?Да се преебем, но да не се страхуваме да мълчим.Страхове, травми, обиди, тревожности, депресии. Да се научим да говорим и за тази неизменна част от нашия живот.Трябва да сме само положителни и позитивни! Да се "разсеем" от лошото.За това не се говори, така не се говори, как и за какво да говорим в крайна сметка. Кур за мнението ти!Агресията и обичта на думите.Че сме слаби, че сме хора, ядосани, огорчени?Можем ли всичко да си кажем? Кое никога няма да си кажем?Да ГО казваме и да ни чуят!И да има кой да ни ГО каже.Ако си ГО бях казала преди много години, много неща можеха да се променят. Тогава не успях да си ГО кажа. Преди една година си ГО казах. Ако не бях "чула" думите на моя приятелка "имаш нужда от помощ", сега нямаше да съм тук и сега.Думите, които променят и спасяват.

Казваме си ГО с Милена Авелок за какво и защо не говорим?Как да заразяваме с примера на да си ГО кажем, за да започнат все повече хора да го правят.Изречените или написаните думи, да си ГО кажем или да го напишем?Да говориш не е ли да се разголиш? Говорим ли нашата истина.Да превръщаме думите в дела.Агресията и обичта на думите.Можем ли да слагаме думите в категории?Как да говорим така, че да ни разберат? Правото да си кажеш всичко, без да бъдеш осъждан? Успяваме ли да изречем на-важните неща, докато плямпаме за какво ли не. Честни, искрени, любезни и най-накрая?Закъснелите думи....Думите и пътят към душата, Да търсим смисъл в говоренето!Слушайте ни! В слОловото е оловото!

Казваме си ГО с Иван Владимиров- Нав. За искреността и простащината. Заедно заразяваме с примера и мисията да си ГО казваме.Когато си ГО казваме сме еди какви си, когато не си ГО казваме, пак сме...........Много сме искрени или сме големи простаци?хем да сме искрени, хем да не сме и простаци...Искрен простак? Не живее ли във всеки от нас един гъз?И какви предпочитаме да бъдем. Как говорим и как живеем и каква е взаимовръзката. Защо не изразяваме, а потискаме емоции, казвания, обиди, псувни когато ни се случва нещо, а след това си го изкарваме на близките?Страх ни е да изгубим непознати хора ако им ГО кажем, но не ни е страх да изгубим близките си....?

Думите, думите....Какво си казахме с Видислава Тодорова? Много неща се пишат, много неща се казват как да живеем, какво да правим, как да мислим, да правим това и онова, да приемаме, да не приемаме, да говорим, да не говорим, да обичаме, да нямаме очаквания,.......КАК да живеем аджеба?Измежду всички писания и говорения не забравяме ли истинския смисъл? Защо съумяваме да изгубим много време забравяйки фактът, че сме живи. Не е ли това нещото, което ни се изплъзва цял живот? Не е ли това най- голямото казване: че си жив? Не се ли правим много често по-велики от самия живот? Не сме ли тук, за да бъдем просто хора. Аз с Аз: не е ли най- трудна тази среща и не са ли най- трудни думите към нас самите?Не правим ли почти винаги полу неща: полу мълчим, полу говорим, да не се окаже най-накрая, че и полу живеем?Видислава, която говори и пише много за хилядите си последователи. Какво има да ни каже тук и сега в подкаст Да си ГО кажем.Какво да правим най- накрая? И как това, което казваме да го правим....как?Как да заразяваме с примера на Да си ГО кажем? Слушайте ни.....

Какво си казахме със Сандра и дори една дума поне да стигне до един човек, ще сме благодарни! Дано ни чуят!Слушайте ни какво си казахме, защото това е важна тема! Кои сме ние ако аз не съм аз, и ти не си ти? А не според определените от "някой" категории слаби, дебели, грозни, красиви.Бъди си! ТИ!Срам и страх да говорим, срам да признаем.Дори и от тялата ни е срам.Защо съзнателно и несъзнателно се стремим да бъдем нещо и винаги нещо различно от това, което сме. Какво все не ни е достатъчно? Все искаме повече отколкото Господ и Природата са ни дали. Физическите проблеми, съчетани с психическите. Приемане на себе си и приемане на тялото си. Комплекс от обществото и защо никога не се чувстваме комфортно в собствената си кожа. Медали и купи за сметка на здраве, баланс и осъзнатост. Определените от "някой" категории дебел, слаб, красив, грозен, които създават фалшиви стандарти за красота и карат хората да се чувстват недостатъчни. Какво означaва да си слаб, красив, грозен, дебел???? Как определяме, че някой е "слаб" или "дебел"? Със Сандра се опитваме да определим според нас какво е да си слаб или дебел. Успяваме ли? Какво се случва зад завесата на едно състезание? Да бъдеш перфектен и какво означава това. Съвършенство? Какво означава? Не е ли това да приемеш себе си такъв какъвто си: съвършен заедно с всичките ни несъвършенства. Да приемем и тъмните си страни, които понякога са повече от другите ни:)Бъди си!

Да си ГО кажем през погледа на Ани.За какво говорим и за какво не? Казваме си ГО чрез думите или чрез отношението, което показваме? Сетивата, през които говорим. Какво казваме, какво показваме и какво чуваме?Един до друг пише ли се слято? А с думи докосва ли се повече отколкото с ръце?Страхуваме ли се думите си и можем ли да се отречем от тях? Този АЗ, който Вие не виждате. Доколко се показваме и говорим ли за травмите и болките си? Приемането на човек с всичките му травми, болки, емоции, гняв, огорчение? Доколко си казваме, че изпитваме гняв или огорчение и защо не си позволяваме да ги изразяваме?Какво казваме всъщност?Думите, които могат да променят и спасяват!Най- големите очаквания ни към думите, които изричат към нас ли са?Кога да говорим и кога да спрем да говорим. Какво да правим всъщност?Да бъдем, да бъдем, да бъдем! Да бъдем какво?Как да заразяваме с примера на да си ГО кажем.Слушайте ни с Ани ....

Обичамте трябва да се пише слято....Това ли са най- трудно изречените думи?Какво си казваме и какво не си казваме и какво да правим всъщност?Можем ли да се откажем от думите си?Най- трудно е да казваме нещата, които обичаме или тези, от които се страхуваме? Как да обединим глобалното казваме и това, което е през призмата на семейството и терапията.От това да бъдем хора ли се страхуваме най- много?Срам, страх, споделеност, скандалност, критика. Думите, думите....изглеждат толкова лесно, а се оказват нещо толкова трудно. Защо не използваме гласа си, а се вдъхновяваме от външни фактори?Думите, които могат да променят и спасяват животи. ....Защо страдаме и се стремим от изкуствено създадени категории от обществото, които самите ние не знаем какво означават. Как можем да се стремим към щастие като самите ние не знаем какво означава. Да бъдем позитивни..и ако не сме значи сме "кофти".С Валентина Димитрова заразяваме с примера на Да си ГО кажем и предаваме тази сила и умение, за да започнат все повече хора да го правят.

Има ли неразказана история за света?Част от голямо семейство ли е човекът или продължава да се чувства самотен?Има ли все още тера инкогнита? Тера инкогнита ли е човекът все още? Ще разкрием ли най- накрая тази загадка.Пътуване извън себе си или към себе си е едно пътуване?Камерата или перото е по-силно изразно средство? Koe e неизпътуваното пътуване?Пътуването е прозорец към света, думите не са ли прозореца към човека, към душата му.....

Големи усти или големи уши имаме?Загубихме ли чувството си за хумор и смехът все още катарзис ли е? Имаме ли все още способността и силата да се смеем? Смеем ли се истински, от дъното на стомаха си, забравили ли сме онова финно чувство, което ни кара да се смеем.Коя е неизиграната роля на Китодар?Казваме ли си нещата по- лесно през смеха. През шегата да си кажем истината. Смях и сълзи? Можем ли да жонглираме между смешното и трагичното?Коя дума и коя роля ще остане в историята?

Какво ни каза най-емблематичният глас, символ на цяла епоха Toма Спространов в ДАСИГОКАЖЕМ.Свободни ли сме да си го казваме през музиката и как се избира музика, с която трябва да се внимава?Успял ли е да каже всичко пред микрофона и кой въпрос не е успял да зададе?Най-музикалната дума, коя песен ще остане завинаги и кой е най-красивият звук, който някога е чул Тома Спространов.Kой ключ отключва ключа сол и как звучи мелодията за двама?Какво има от другата страна на плочата и на луната и може ли да свърши музиката?Коя е липсващата плоча в колекцията на Тома Спространов и с коя няма да се раздели?Не сме ли загубили истинският заряд на великите банди? Тези, които нямат нужда от ексцентрични костюми и сценографии, а излизат на сцената единствено с глас и талант..Ще дочакаме ли нов гении в музиката и къде отиде рокендрол енергията?Може ли музиката да ни смири, и да ни обедини? Музиката ли е изкуствотото, чрез което най добре можем да се изразяваме?Ако сега трябва да интервюира музикална знаменитост коя ще бъде тя и коя песен звучи за нашата среща?Изпятата песен......